Тежката индустрия е свързана и е в пряка зависимост от напредването на технологиите. В някой индустрии все още се разчита на машини от времето на първата индустриална революция преди повече от 200 години.
Днес се намираме в епоха, която експертите наричат Индустриална революция 4.0: Компютъризация, задвижвана от индустрията. В основата на тази промяна е Internet of Things (IoT) – сборният термин за набор от сензори и свързани технологии.
През следващите 25 години се прогнозира, че ще видим напредък в роботиката и изкуствения интелект, които ще доведат до още по-големи промени. Това не просто ще промени начина, по който работят промишлените индустрии, но може да направи огромни промени в обществата и икономиките:
- Начинът, по който функционира бизнеса, организацията на работата в компаниите също
- Работната среда и животът на работниците ще бъдат драстично различни след 25 години
- Стремежът към повишена устойчивост ще доминира в селското стопанство
За да разберем какво стои зад тези промяна, ще разгледаме следните ключови тенденции:
- Сензорите ще осигурят предвидим работен процес
В производството едно от най-големите предимства от използването на IoT е сензорната технология. Тежките инсталации са критична част от бизнеса, но когато нещо се обърка, това води до значителен престой за ремонт. Сензорите могат да идентифицират неизправности и дори да предскажат кога машината може да се повреди. Това позволява на операторите да планират по-ефективно обслужването и да отстранят проблемите, преди да станат по-големи. Доклад на General Electric относно сензорите казва, че престоя на машините е намален до 1% в някои области а непланираният престой е намалял с близо 20%. Минната индустрия е друга тежка промишленост, която се е възползвала от подобренията на IoT. Инженерите могат да планират правилно поддръжката, която трябва да се реализира дълбоко под земята, в морето или в много отдалечени райони.
- Технологията ще ускори локалното производството
Днес, за да е по-икономичен работният процес е изгодно да се произвежда голямо количество от продукция на едно място. Напредъкът в автоматизацията и роботиката прави възможно производството на местно ниво. Това има три основни предимства.
- Компаниите могат да произвеждат своята продукция близо до потребителя и
продуктите ще пътуват по малко, което е благоприятно за околната среда.
- Местното производство е по-евтино и по-бързо с по-малко използване на гориво
- Стоките могат да се произвеждат, когато са необходими и в необходимите количества. Това намалява отпадъците и прави процеса на производство по-ефективен
Масовият ръст в използването на нови технологии е отлична новина и за минното дело.
Минната индустрия е длъжна да спазва строги екологични разпоредби. Търсенето на енергия за захранване на новите технологии означава, че мините трябва да намерят нови ресурси и нови начини за достигане до тях. Противоречията около фракинга и използването на изкопаеми горива са само два проблема, в които минната индустрия трябва да се ориентира.
Миннодобивните компании могат сами да се обърнат към технологиите. Те могат да използват дронове, сензори и данни в реално време, за да следят целият процес на работа. Данните от тези сензори предлагат прозрачност в операциите, което дава увереност, че минната компания действа отговорно и екологично.
Цената на труда ще има по-малко влияние върху разходите
Автоматизацията означава фиксирани разходи, което от своя страна означава повече икономическа стабилност. Човешкият труд е променлив разход. От това следва, че увеличаването на степента на автоматизация в бизнеса увеличава фиксираните разходи. Следователно променливите разходи – като труд – могат да бъдат намалени.
От това не винаги следва, че увеличаването на автоматизацията ще намали броя на работните места. Бизнесът не може да автоматизира всичко, но ще се възползва максимално от това, което може. Това неизбежно означава, че работната сила ще трябва да се промени и адаптира, за да съответства на новите технологии.
Селското стопанство и проблема с бързо нарастващото глобално търсене на храна
Глобалните ресурси от храна се изчерпват. Това означава, че след 30 години светът ще има повече хора, отколкото фермите могат да издържат. Организацията на ООН по храните и земеделието твърди, че трябва да отглеждаме 70% повече храна до 2050 г за да нахраним населението, което се очаква да нарасне с 2,3 милиарда души.
В същото време оценките показват, че 40% от храната в САЩ се прахосва, което струва около 165 милиарда долара. Проблемът до голяма степен се дължи на разпространението. Храната рядко се консумира там, където е произведена.
През последните 20 години ние сме се насочили към селскостопанска катастрофа. Производството на храни ескалира, контролът на вредителите доминира и потребителите искат несезонна храна през цялата година.
Това създаде множество проблеми за околната среда, но един ясен пример е монокултурата. Опитвайки се да произвеждаме много от един вид храна, на едно място ние намаляваме разнообразието и плодородността на почвите. Това прави вредителите трудни за контрол, а болестите трудни за овладяване. Прибягваме до използването на повече химикали и производственият цикъл става още по-труден за поддържане.
Там, където индустриализацията на производството на храни се провали, автоматизацията може да успее
Там, където културите някога са били загубени поради появата на неблагоприятни метеорологични условия или загуба, сега те могат да бъдат управлявани чрез технология на дронове и метеорологични сензори.
Това ще доведе до намиране на нови връзки в данните, както и до идентифициране на информацията, която има значение. Фермерите също могат да се възползват от споделянето на данни. Това е от решаващо значение, за да могат фермерите трябва да действат, за да спрат загубите на реколта и намаляването на разходи за гориво.
Технологията би работила с природата, вместо да се опитва да я манипулира. Това ще позволи на производителите да отглеждат местно и интелигентно, намалявайки отпадъците, транспортните разходи и замърсяването.
Технологиите ще бъдат ключовият компонент на промяната
Еволюцията на технологиите е неизбежна. Това се отразява на всички индустрии и производства и дава възможността да се правят промени и подобрения, технологията е на път да промени начина, по който работим до неузнаваемост.
Светът на смазочните материали не е изключение. Фактори като роботика, изкуствен интелект (AI) и повишена машинна автоматизация ще бъдат от решаващи значение за развитието им.
